50 години Opel Ascona B и Manta B!

Спортен дизайн, динамично поведение на пътя с максимална ефективност и в същото време идеален семеен автомобил с просторно купе – днес всеки, който търси тези качества, обикновено се сеща за Opel Astra. Бестселърът в компактния клас от Рюселсхайм впечатлява с емоционален дизайн, място за до петима души с багаж и избор от задвижвания, невиждан при друг Opel модел – включително напълно електрическия, локално беземисионен Astra Electric и най-мощния, също електрифициран Astra GSe с 165 кВт (225 к.с.) системна мощност и 360 Нм максимален въртящ момент.

Но още преди 50 години клиентите откриваха тези качества при Opel – с фокус върху същественото, комфортно пътуване и максимална ефективност. Те дори бяха разглезени от избора: Opel Ascona или Opel Manta? Второто поколение на двата модела дебютира през лятото на 1975 г. – Ascona B и Manta B бяха представени на автосалона IAA във Франкфурт, споделяйки обща техническа основа, но с различен характер и насочени към различни клиентски групи. Спортните версии на тези модели впечатлиха още повече и постигнаха международен успех. Ascona B и Manta B доказват, че понякога продълженията могат да са дори по-добри от оригиналите!

Смяна на поколенията: Ascona и Manta A отстъпват място на новите издания през 1975

Първото поколение положи основите за успеха на двата Opel модела. Представена през 1970 г. като новият "среден клас" на Opel, Ascona A запълни празнината между Kadett и Rekord. Същата година дебютира и новата Opel Manta A, която скоро – както и характерниото ѝ лого с морската манта – се превърна в култова. И двата модела с балансирания си дизайн бързо спечелиха сърцата на стотици хиляди купувачи.

През 1975 г. на пазара се появява второто поколение. Новата Ascona B е видимо по-просторна от предшественика си. Каросерията е с около 20 см по-дълга и с 4 см по-широка; междуосното разстояние също нараства с почти 9 см. Всичко това подобрява комфорта – повече място за краката и раменете, както и удобни седалки от пяна с отлична амортизация и странична опора. Новоразработеното предно окачване подобрява поведението на пътя и комфорта при пътуване. Удълженото междуосие, по-широките следи отпред и отзад и по-дългият ход на пружините осигуряват балансирано и сигурно управление на последната Ascona със задно предаване.

Инженерите и дизайнерите на Opel още тогава знаеха как да се фокусират върху важните неща. По-гладката и функционална дизайнерска линия на второто поколение Ascona го доказва. Ефективността също е на високо ниво – въпреки увеличената челна площ, въздушното съпротивление и разходът на гориво са намалени; същото важи и за шумовете от вятъра – благодарение на аеродинамичните подобрения. По-ниската странична линия и около 20% по-голяма стъклена площ допринасят за по-добро усещане за простор и отлична видимост – и съответно по-висока безопасност.

Manta B, базирана на същата техническа платформа като Ascona B, но оформена като спортно купе, също дебютира на IAA през 1975 г. Необичайна за класа си по онова време, тя съчетава отлична динамика и управляемост с икономичност и място за до петима. Второто поколение Manta се отличава със своята издължена силуетна линия, нисък преден капак, щедро остъкляване и големи правоъгълни фарове. Стандартно бе включен и интегриран ролбар за по-висока пасивна безопасност.

Създадени за пистата: Opel Manta GT/E, Ascona 400 и Manta 400

Популярността на Ascona B и Manta B се дължи и на множеството им – включително изключително спортни – варианти. Например, Manta Berlinetta предлага елегантна велурена тапицерия, спортни джанти и спортен волан – луксозен спортен дух. През 1975 г. Opel представя Manta GT/E като "колекционерска вещ с динамика и спортен чар". Моделът изпълнява обещанията си: матово черен капак, почти изцяло без хром, спортен волан с метални спици и пълен набор от уреди – от оборотомер до волтметър и манометър. По-твърдото окачване и директното управление също радват феновете. Автомобилни тестери тогава отбелязват, че GT/E с мощност 77 кВт (105 к.с.) и максимална скорост 185 км/ч се равнява или надминава конкуренти с номинално по-висока мощност.

Но едно специално число кара сърцата на моторспорт феновете да бият по-бързо: 400! Още през 70-те Ascona бележи успехи в международните ралита. През 1974 г. Валтер Рьол и Йохен Бергер печелят Европейския рали шампионат с Ascona A, следван от шест национални титли. Върхът за Opel идва през 1979 г. с Ascona 400: с 2.4-литров DOHC двигател с мощност 106 кВт (144 к.с.), дискови спирачки отзад и петстепенна трансмисия, той служи като база за рали версия с 191 кВт (260 к.с.), с която Рьол печели световната титла през 1982 г. Ascona 400 Group 4 става последният автомобил със задно предаване, който печели световно рали първенство.

След това „400“ преминава към Opel Manta. През 1981 г. Opel представя Manta 400 в Женева и на IAA във Франкфурт като наследник на Ascona 400. Версията с 2.4-литров 16V двигател предлага 106 кВт (144 к.с.), но състезателната (фаза III) достига около 206 кВт (280 к.с.) – истинска спортна машина! През 1983 г. Ервин Вебер и Гюнтер Вангер печелят Германския рали шампионат с Manta 400; във Франция Ги Фреклен печели титлата същата година.

Най-дълго произвежданото поколение Opel

Manta B остава в производство до 1988 г. – цели 13 години – правейки я най-дълго произвежданото поколение модел на Opel. Тя има впечатляващ коефициент на въздушно съпротивление от cW 0.352 – по-добър дори от някои спортни автомобили по онова време. В края на 80-те вече се подготвя нейният наследник: през 1989 г. Opel представя Calibra – красиво спортно купе, което се превръща в най-успешното спортно купе на 90-те. С коефициент на въздушно съпротивление от едва 0.26, Calibra е смятана за най-аеродинамичния сериен автомобил в света в продължение на десет години – „световен шампион по аеродинамика“.

• Tweet
• Pin it
• Share