Звездният куп, роден от неволята: 100 години Daimler-Benz

28 Jan 2026

Историята, довела до сливането на Daimler-Motoren-Gesellschaft с Benz & Cie., и създаването на Daimler-Benz AG през юни 1926 г., без съмнение може да се определи и като трилър. Бурните политически и икономически времена преди 100 години създават предпоставките за създаване на един съюз…очевидно роден под щастлива звезда.

Сложните времена изискват нови, нетрадиционни и понякога сложни компромисни решения. Точно в такива времена преди 100 години се сблъскват германците. С края на Първата световна война, през 1918 г. фазата на растеж в Германия, продължила почти шест десетилетия, приключва. Трудният преход към мирновременна икономика и постоянната девалвация на валутата са последвани през 1923 г. от хиперинфлация, която отшумява едва след стабилизирането на валутата, през 1924 г. Настъпва периода „Златните 20“ (Goldenen Zwanziger) или „Бурните 20-те“ (Roaring Twenties), който за Германия обаче трае относително кратко и приключва с Голямата депресия от 1929 г.

Икономика в свободно падане

След загубата на Първата световна война германската икономика, която преди нея е силно зависима от износа, е заплашена от пълен колапс. Чак в средата на 1921 г. броят на произведените леки автомобили ще се изравни с този от 1913 г., а индустриалното производство ще достигне нивото от 1913 г. едва през 1925 година.

При новата следвоенна икономическа конюнктура износът се свива почти напълно, а договорите за производство на самолетни двигатели не могат да бъдат реализирани, отчасти и заради разпоредбите на Версайския договор. Заради недостига на материали и затрудненията с доставките на суровини, поточните линии почти замират, икономиката е пред колапс, а работниците започват да се радикализират. Именно в този водовъртеж от събития се борят да се задържат на повърхността двата най-стари автомобилни производители в света, Daimler-Motoren-Gesellschaft (DMG) в Щутгарт и Benz & Cie. в Манхайм. По време на войната, от 1914 до 1918 г. развойната им работа по „цивилни“ автомобили на практика е спряла, а след нея моделните им гами вече са остарели. Проблемите се изострят и от факта, че между 1920 и 1924 г. на пазара на леки автомобили в Германия се появяват над 120 конкурента. В голяма степен това са компании, загубили възможността да реализират продукция в традиционните си бизнес области.

Обърканият пазар започва да се пренасища от производители. Както новите, така и традиционни компании с дребносерийно производство почти нямат шанс срещу конкуренцията на производителите от САЩ, вече използващи съвременни с поточни линии. Съперничеството става безмилостно, особено след като през 1925 година Ford открива фабрика за краен монтаж в Берлин, а през 1929 г. и изцяло нов завод. Две години след описания период, през 1926 г. броят на нароилите се германски производители вече се свил наполовина. През 1929 г., преди настъпването на Голямата депресия, когато General Motors вече притежава 80 процента от акциите на Opel, производителите ще са „само“ 29. Сред тях са DMG и Benz & Cie, вече като една компания.

Увеличението на капитала за осигуряване на ликвидност или преминаването към заместващи продукти, като например велосипеди Mercedes, в случая на DMG, се оказват недостатъчни, за да гарантират оцеляването им. През 1916 г., когато войната е в разгара си, Daimler не се е възползвал от възможността да придобие по-голям пакет акции на Benz, отговор не получава и първото предложение от ръководството на Benz, за създаване на съвместно предприятие с DMG през 1919 година. Тогава все още никой не знае какъв ще е ходът на следващите събития.

Сред пречките за сливането, не са последно място е и фактът че спекулантът Якоб Шапиро си е осигурил значителни дялове както в Benz, така и в DMG. При това всяка от компаниите, DMG и Benz е разглеждала възможности за съвместна дейност с фирми като Hansa-Lloyd, NAG и Adler, както с Magirus, BMW и Opel.

Създаването на акционерно дружество

През 1924 г. двете компании се завръщат на масата за преговори. Предпоставките, които преди това са формирали конкуренцията им, се оказва благословия за съвместно предприятие – репутацията, продуктовата гама и философията са сходни, въпреки че DMG се фокусира повече върху по-скъпи, мощни автомобили, особено с двигатели с компресор. И двете компании обаче са авангардни в технически аспект. Най-успешният модел на DMG между 1913 и 1923 г., Mercedes-Knight 16/45 PS, е с двигател без класически клапани и използва вместо тях подвижни концентрични на цилиндрите втулки, контролиращи отворите за всмукване на смес и изпускане на газовете, а Benz 6/18 PS (1918 до 1921 г.) е с четирицилиндров двигател с горен разпределителен вал, който от своя страна се задвижва от друг вал от коляновия.

Движещата сила зад сливането е Deutsche Bank, която преди това е поела контрола на основните банки на DMG и Benz. Д-р Емил Георг фон Щаус, директор на банката и член на надзорния съвет на DMG от 1920 г., проправя пътя за съвместното предприятие, основано на 1 май 1924 г., след като членът на надзорния съвет на Benz, д-р Карл Яр, вече е представил меморандум относно сливането. Това бележи началото на влиянието на Deutsche Bank, което ще се окаже важно по време на Голямата депресия от 1929 г. и след нея.

Част от споразумението е установяването на обща моделна политика и съвместен отдел за разработки и развойна дейност. Освен това, стартира процес на подобряване на ефективността на производството. Първоначално заводът в Манхайм трябва да произвежда двулитрови леки автомобили, а този в Унтертюркхайм четири- и шестлитрови модели. Камионите под четири тона трябва да се произвеждат в завода на Benz в Гагенау, а тези над четири тона – в завода на DMG в Берлин-Мариенфелде. Заводът на DMG в Зинделфинген е фокусиран върху производство на каросерии, а от края на май 1924 г. Mercedes-Benz Automobil GmbH трябва да функционира като обща търговска организация.

Формалното сливане е логичната последица от всичко това. То ще бъде инициирано през лятото на 1925 г., но ще влезе в сила едва на 28-29 юни 1926 г., след като общите събрания дават своето одобрение. Придобиваща компания е DMG, а името ѝ е променено на Daimler-Benz AG, при което управлението се поема от борд на директорите с равно представителство. Седалището на компанията е в Берлин, но основната администрация остава в Щутгарт-Унтертюркхайм.

Според споразумението за сливане, името Benz трябва да се появява както в името на компанията, така и в името на продукта, така че автомобилите от този момент нататък се наричат Mercedes-Benz. Първите модели след обединението са представени на автомобилното изложение в Берлин по-късно същата година: 8/38 PS (W 02) с двулитров двигател и 12/55 PS, с трилитров двигател (W 03). На щанда на компанията е изложен и усъвършенстваният модел 24/100/140 PS, с намалено междуосие, наречен Modell K.

Текст: Георги Колев