Dacia Touristic Rally: как да преживееш красотата на България по нов начин
Не случаен е фактът, че много философи и писатели определят не крайната цел като мисия на пътуването, а самото пътуване. „Не целта е цел, а Пътят“ се оказва фундаментална философска концепция, но още Лао Дзъ обяснява че смисълът на съществуването е в самия процес на извървяване на живота и хармонията в света, а не в преследването на крайни резултати. Конфуций твърди че „Добрият пътешественик няма фиксирани планове и няма за цел да пристигне.“
Факт е, че събитието Dacia Touristic Rally, което вносителите на марката Dacia традиционно организират предизвиква в мен желанието за търсене на подобни мисли, докато се ровя в списъка с дестинации, които организаторите от Safety Driving Academy под ръководството на Димитър Илиев грижливо са подбрали.
За първи път участвам в подобно нещо и това е напълно ново за мен. Организаторите ти дават лист с дестинации, основно в Западна и Централна България, които на практика са исторически или природни забележителности. В конкретния случай, списъкът се връчва в 10:00 часа и целта е да се достигне град Трявна до 18:00 часа. Всяка от дестинациите носи определен брой точки, а при равенство на броя важно е кой е пристигнал първи.
Нашият екип от двама човека, включва мен и колегата Димитър Пешев от сп. Autobild. Самият факт че съм с това искрено, благородно и интелигентно момче е достатъчна предпоставка за приятен ден – на което и място да се позиционираме накрая. Митето сяда зад волана, а аз започвам да планирам. Правил съм подобно нещо през годините в които шофирах камион, само че трябваше да планирам и как да разпределя товара правилно, така че хем да е удобен за разтоварване, хем да правилно позициониран като тегло.
Само че тук нещата се оказват по-различни. Точките са разпилени в най-различни места, носят различна тежест и трябва от самото начало да определиш някаква посока. Някои от тях не ми говорят нищо и трябва да проверим на картата къде всъщност се намират. Категорично сме си забранили, още от самото начало, да използваме изкуствен интелект – просто защото аз лично смятам, че така се загубва същинското предизвикателство. Дори си нося хартиена карта.
Така че, ни коства известно време, да открием къде са всички обекти и към кой да потеглим първоначално. Изключваме местата на запад от София като Крепостта Кракра край град Перник, или пък Дивотинския манастир край Банкя и решаваме да се насочим към Подбалканския път, който аз лично обожавам. Преди това ще минем през Кремиковския манастир, който носи 10 точки, но пък отклонението не е толкова голямо.
В края на краищата потегляме последни, почти в 10:30. След края на надпреварата отчитаме това като грешка, защото на финала се оказва, че всяка минута има значение. Включително факта, че сме спрели да си говорим с близки, които са по пътя ни. Но топлината с която са ни пожелали успех компенсира в голяма степен времето. А и по този начин успяваме да тестваме качествата на Dacia Bigster в пресечен терен из нивята. Няма нужда да мислим за зареждане – автомобилът е модел Hybrid G 150 4x4 с хибридното задвижване, тоест разполага както с резервоар за LPG, така и с бензин. Оставам тук линкове с подробно описание на технологията използвана от автомобила и впечатления от предишни тестове в поредица от два материала.
https://dizzyriders.bg/post/19269/dacia-n-mozhe-bi-nay-hibridnata-marka-v-sveta-chast-ii
https://dizzyriders.bg/post/19261/dacia-n-mozhe-bi-nay-hibridnata-marka-v-sveta
Понасяме се към Подбалканския път, като стриктно внимаваме да спазваме ограниченията на скоростта – Митето се справя перфектно с тази задача, а това ми дава възможност да планирам точките, без да трябва да се държа за дръжките по завоите. Пътуването е плавно и спокойно, а красотата на нашата природа е просто неописуема. Колко е хубава тази България! А това пътуване ни дава възможност да минем по места, които са извън традиционните маршрути – като пътя през село Байлово, където се намира къщата-музей на Елин Пелин. Едва ли щях да знам колко приятно за пътуване е шосето обратно към Подбалканския ъпт, който на практика е алтернатива на пътя със завои през Саранци и паметника на Васил Левски. Маршрутът ни започва да изкристализира все повече, защото в приемливи отклонения тук има няколко точки от маршрута – като парка Корминеш, край село Челопеч. На Златица се отклоняваме на юг отново, защото посещението на къщата музей „Райна Княгиня“ в Панагюрище ни носи 20 точки. Жалко е да стигнеш до това свято място, без да го посетиш и да гледаш на подобно нещо само като място за снимка и дестинация, но хубавото е, че всяка една от тези точки ти дава идеята къде можеш да отидеш друг път, когато решиш да посетиш тези китни места. Тук е моментът и да споделя че времето просто е вълшебно, а златната есен добавя своя чар в предизвикателството. Природата те кара за забравяш за всякаква форма на изкуствен интелект. Пък и пътят сам ни води – историческия музей на град Стрелча, къщата музей „Георги Бенковски“, стигането до която по калдаръмените улички на Копривщица си е истинско предизвикателство, а след това паметника на Боримечката в град Клисура. Пътешествието ни е отвело в тези толкова български места и носи не само възрожденския порив, но и силата на българския дух от времето на Априлското въстание.
Отново се връщаме на Подбалканския път, с ясната идея този път да преминем през Троянския проход (Карнаре-Троян), където е Арката на свободата, носеща ни 30 точки. Този проход е едно от най-красивите места не само в България, но и в света въобще. Усещането за простор, гледките към околните върхове на Стара планина, някои от които заснежени, са просто неописуеми. Дори само дотук да бяхме дошли си е заслужавало. Оказа се че можело да се снимаме с гледката към върха и от пътя долу, а това отклонение до самата арка ни е отнело около 15 минути, които се оказват важни за класирането. Междувременно, преди да се отклоним през Кърнаре за Троян сме успели да посетим и къщата на Иван Вазов в Сопот – леко отклонение от основния маршрут, но пък 10 точки отгоре.
Най-после сме в Северна България и продължаваме да се гоним с времето. С огромна радост, жената от магазина пред Художествената галерия „Асен и Илия Пейкови“ в Севлиево ни я показва, а дъщеря и дори ни предлага да измести автомобила си за да спрем точно пред нея. Представете си, колко нелепо сме се почувствали, изричайки думите „ние сме само за две минути“. Щеше ми се да сме дошли дотук, за да я посетим – както междувпрочем и многото други места до които достигнахме. Всъщност това е дълбокият смисъл на преживяването Dacia Touristic Rally – да откриеш тези нови места и да разшириш хоризонта си. Те са там и ще ви очакват.
Времето неуморно тече и виждаме че нямаме възможност да посетим повече места, носещи точки. Митето, който е дал всичко от себе си за да шофираме бързо по серпантините на Беклемето (Dacia Bigster не е най-подходящия автомобил за динамично шофиране по тези завои, но пък тук най-силно се усеща присъствието на електрическия мотор, който неизменно се активира по завоите), отпуска педала за газта. Вече сме спокойни, че ще пристигнем навреме. Може би е трябвало да сме малко по-бързи тук – на финала се оказва, че 140 точки са ни стигнали за четвъртото място, а отборът на третото преди нас е с 2 минути преднина, а този на второ, с 18 минути – и двата със същия брой точки като нас. Вече публикувахме статия с резултатите, така че няма да ги повтаряме.
Нищо, все пак ни е за първи път. Следващият път ще знаем, че трябва да потеглим максимално бързо, и да прекарваме минимално време в спряло състояние. Ако бягате на ултра маратони като Витоша 100, знаете колко много време може да се натрупва в престой, когато пътуването е дълго. Организаторите констатираха този факт, а Димитър Илиев ни съобщи че прекалено дълго сме били с нулева скорост. От друга страна обаче, всичко което сътворихме като пътуване (около 440 км) беше плод на нашите съвместни усилия и без помощта на какъвто и да било изкуствен интелект. Общуването ни бе много по-първично, човешко и истинско, историята ни вдъхнови за нови пътувания, а за сетен път природата на България ни дари с красотата си без да иска нищо в замяна.
Текст: Георги Колев