Това прекрасно 1974 BMW 3.0 CS е на Робърт Дауни Джуниър. Моторът е от М5
И по-конкретно, от 3,6-литровия 6-цилиндров редови S38B36, задвижвал BMW M5 E34. Мощността му е 311 к.с., а максималният въртящ момент – 360 Нм, което означава значително повишение спрямо стандартните 180 к.с. от 3-литровия карбураторен M30 агрегат на серийното BMW 3.0 CS. Задвижването разбира се е задно, а кутията е 4-степенен автомат ZF. Двигателят обаче е малка част от преобразуването на това класическо Е9.
.jpg)
Отговорни за него са хората от американското ателие SpeedKore, занимаващи се обикновено с… американски автомобили. Като например 1970 Ford Mustang Boss 302 и 1967 Chevrolet Camaro, също притежание на Дуни младши, макар че същият подари Camaro-то на своя колега Крис Еванс.

Тази Е9-ка е първият европейски проект на SpeedKore и също по изключение, не изработена изцяло от карбон. Стоманеното купе е реставрирано до последния детайл, като не липсват и компоненти от въглеродния композит. Броните например, които са със супер изчистен дизайн.

Доста необичайни и също толкова готини са „дървените“ апликации по екстериора. Те не са изработени от истинско дърво, но са хидро-графирани за да изглеждат досущ, като такова. Контрастът с оранжевата боя е чудесен, както и 3-компонентните HRE джанти с гуми 225/40 ZR 19 Pirelli P Zero. Отпред зад тях надничат 6-буталните Brembo апарати (4-бутални отзад), а Bilstein амортисьорите остават скрити.
.jpg)
Дървената тема е продължена и в салона, но този път материалът е истински, положен по таблото, вратите и прекрасния волан Nardi. Салонът малко ни напомня на произведенията на Singer – супер качествена комбинация от кожа и преплетени лентички.
.jpg)
Прочетохме няколко материала за тази кола, като в статията на TopGear.com има и цитат на шефа на SpeedKore: „Най-якото на работата с Джуниър, е че той участва дейно в създаването на проекта и крайният резултат изразява неговия уникален стил“.


